Часът е много късен*, а утре трябва да ставам рано за работа, но въпреки това искам да напиша това, защото иначе не знам кога ще мога пак да изложа мислите си по начина, по който искам.
Каквито и позиции да съм защитавал и каквито и спорове да съм водил по отношение на политиката в България винаги съм се чудел какво е необходимо, за да можем всички да се “помирим” с историята и да гледаме заедно напред като нация. Подозирам, че това е невъзможно, но от друга страна всяка малка крачка, която правим в такава посока може да бъде полезна.
И в този ред на мисли искам да Ви направя едно предложение. Може би би било най-правилно то да се насочи към историците, но в крайна сметка мнозинството от хората решават дали да използват даден термин или не.
Предложението ми е да променим начина, по който гледаме на държавническата си традиция. До ден днешен историята на България се дели на 3 царства (или държави), отделени от двата най-големи вододела в историята ни: византийското и османското владичества. Само че като изходим от опита на други държави с “революционни” традиции, подобни на нашите - например френската - виждаме една тенденция да се делят държавните формирования при всяка по-сериозна конституционна промяна. Така французите живеят в тяхната велика Пета република. Предложението ми може би донякъде е заимствано от френската традиция, но в никакъв случай не е изкопирано - поне не умишлено, тъй като за съжаление не съм толкова на “ти” с френската история.
Идвайки най-накрая до конкретното си предложение трябва да призная, че осъзнавам, че то може би не е чак толкова революционно. Защото според мен вместо да наричаме държавите си първа, втора и трета е необходимо да направим някакво разграничение и между формите им на управление и да очертаем повратните моменти в българската история.
Така можем да говорим за:
- Първо царство - от 864 до 1018
- Второ царство - 1185-1396
- Трето царство - 1878–1946
- Първа република - 1946-1989
- Втора република - 1991 - досега
Това деление обаче създава няколко въпроса. Ще започна с по-краткия. Той се отнася до началото на първото царство. Защо съм избрал 864г. ли? Защото това е общоприетата дата на покръстване на българите и удостояване на Борис I Михаил с княжеска титла. Макар и да не стане царство поне още половин век, вече имаме достатъчно причини да определим голяма промяна в държавата.
Големият проблем на това датиране произхожда от това какво ще поставим преди първото ни царство. Свикнали сме да приемаме 681г. за начална в летоброенето на българската държава. Така в началото на хронологията можем да поставим “Български хаганат - 681г. - 864г.” От друга страна обаче всички знаем, че Аспарухова България е в много отношения наследник на Стара велика България, основана от хан Кубрат през 632г. Можем ли тогава да отделим първи и втори хаганати? Най-скорошните разкрития на историците ни обаче показват, че е имало и други Българии преди Стара велика България. Кой хаганат бихме могли да посочим, че е Аспаруховият?
Древната ни история ни затруднява тук и затова тук най-логично би било да се съобразим с периода, в който българите сме се заселили по земите, които обитаваме и до ден днешен. И тъй като Аспарухова България се явява пряк наследник на Кубратовата България като дори покрива част от територията й може да обосновем още два хаганата в началото на държавността ни. И така получаваме:
- Първи хаганат - от 632г. до около 670-5г.
- Втори хаганат - 681-864
- Първо царство - 864-1018
- Второ царство - 1185-1396
- Трето царство - 1878–1946
- Първа (народна) република - 1946-1989
- Втора република - 1991 - досега
Може би мнозина от Вас ще се запитат с какво това ще ни помогне да се “помирим” с историята си.
Трудно бих могъл да дам стабилни аргументи, с които ясно и точно да докажа твърдението си. Вярвам обаче, че като народ и впоследствие нация с толкова древна история и силна държавническа традиция сме длъжни да постигнем две неща:
Първо сме длъжни да имаме по-ясно разбиране и уточнение на историята си.
И второ, и дори по-важно, е нужно да осъзнаваме постигнатото и ролята ни като общество в тези процеси. И да се гордеем с него. Вместо винаги да събаряме предишното и да градим изоснови. Позволявам си да взема тази мисъл от големия Марко Семов, който почина преди седмица.
Унищожаването на стари постижения винаги е било проблем на революциите и това го виждаме много добре в републиканската си история. И Народната република и сегашната ни държава страдат от това безсмислено отричане и поругаване на предишното. Но в историята ни се вижда, че това не е правило при големите промени - постигнал го е Княз Борис I Михаил, който е съумял да запази най-доброто от Ханска България, да го примеси с новата религия и да създаде една още по-добра цялост, която едно хилядолетие по-късно, до голяма степен благодарение на него, оцелява.
Идеални неща няма. Нито идеални държави. Важното е, че вместо да се взираме в историята и да сочим с пръст грешките и проблемите, можем да гледаме напред и да правим сегашната си държава по-добра.
*Първата половина от тази статия бе написана в неделя срещу понеделник между 1.30 и 3.00 часа сутринта.