Здравейте,
След проблемите с този блог (а именно загубата на постовете от последните три месеца и тоталната липса на блога като цяло около седмица) реших, че е време да се преместя…
Та, новият ми адрес е:
http://gospodin-i.blogspot.com/
Заповядайте! 
Часът е много късен*, а утре трябва да ставам рано за работа, но въпреки това искам да напиша това, защото иначе не знам кога ще мога пак да изложа мислите си по начина, по който искам.
Каквито и позиции да съм защитавал и каквито и спорове да съм водил по отношение на политиката в България винаги съм се чудел какво е необходимо, за да можем всички да се “помирим” с историята и да гледаме заедно напред като нация. Подозирам, че това е невъзможно, но от друга страна всяка малка крачка, която правим в такава посока може да бъде полезна.
И в този ред на мисли искам да Ви направя едно предложение. Може би би било най-правилно то да се насочи към историците, но в крайна сметка мнозинството от хората решават дали да използват даден термин или не.
Предложението ми е да променим начина, по който гледаме на държавническата си традиция. До ден днешен историята на България се дели на 3 царства (или държави), отделени от двата най-големи вододела в историята ни: византийското и османското владичества. Само че като изходим от опита на други държави с “революционни” традиции, подобни на нашите - например френската - виждаме една тенденция да се делят държавните формирования при всяка по-сериозна конституционна промяна. Така французите живеят в тяхната велика Пета република. Предложението ми може би донякъде е заимствано от френската традиция, но в никакъв случай не е изкопирано - поне не умишлено, тъй като за съжаление не съм толкова на “ти” с френската история.
Идвайки най-накрая до конкретното си предложение трябва да призная, че осъзнавам, че то може би не е чак толкова революционно. Защото според мен вместо да наричаме държавите си първа, втора и трета е необходимо да направим някакво разграничение и между формите им на управление и да очертаем повратните моменти в българската история.
Така можем да говорим за:
Това деление обаче създава няколко въпроса. Ще започна с по-краткия. Той се отнася до началото на първото царство. Защо съм избрал 864г. ли? Защото това е общоприетата дата на покръстване на българите и удостояване на Борис I Михаил с княжеска титла. Макар и да не стане царство поне още половин век, вече имаме достатъчно причини да определим голяма промяна в държавата.
Големият проблем на това датиране произхожда от това какво ще поставим преди първото ни царство. Свикнали сме да приемаме 681г. за начална в летоброенето на българската държава. Така в началото на хронологията можем да поставим “Български хаганат - 681г. - 864г.” От друга страна обаче всички знаем, че Аспарухова България е в много отношения наследник на Стара велика България, основана от хан Кубрат през 632г. Можем ли тогава да отделим първи и втори хаганати? Най-скорошните разкрития на историците ни обаче показват, че е имало и други Българии преди Стара велика България. Кой хаганат бихме могли да посочим, че е Аспаруховият?
Древната ни история ни затруднява тук и затова тук най-логично би било да се съобразим с периода, в който българите сме се заселили по земите, които обитаваме и до ден днешен. И тъй като Аспарухова България се явява пряк наследник на Кубратовата България като дори покрива част от територията й може да обосновем още два хаганата в началото на държавността ни. И така получаваме:
Може би мнозина от Вас ще се запитат с какво това ще ни помогне да се “помирим” с историята си.
Трудно бих могъл да дам стабилни аргументи, с които ясно и точно да докажа твърдението си. Вярвам обаче, че като народ и впоследствие нация с толкова древна история и силна държавническа традиция сме длъжни да постигнем две неща:
Първо сме длъжни да имаме по-ясно разбиране и уточнение на историята си.
И второ, и дори по-важно, е нужно да осъзнаваме постигнатото и ролята ни като общество в тези процеси. И да се гордеем с него. Вместо винаги да събаряме предишното и да градим изоснови. Позволявам си да взема тази мисъл от големия Марко Семов, който почина преди седмица.
Унищожаването на стари постижения винаги е било проблем на революциите и това го виждаме много добре в републиканската си история. И Народната република и сегашната ни държава страдат от това безсмислено отричане и поругаване на предишното. Но в историята ни се вижда, че това не е правило при големите промени - постигнал го е Княз Борис I Михаил, който е съумял да запази най-доброто от Ханска България, да го примеси с новата религия и да създаде една още по-добра цялост, която едно хилядолетие по-късно, до голяма степен благодарение на него, оцелява.
Идеални неща няма. Нито идеални държави. Важното е, че вместо да се взираме в историята и да сочим с пръст грешките и проблемите, можем да гледаме напред и да правим сегашната си държава по-добра.
*Първата половина от тази статия бе написана в неделя срещу понеделник между 1.30 и 3.00 часа сутринта.
В последните дни следя голям брой медии и попаднах на някои новини, които инак никога не бих научил от нашите собствени български вестници и телевизии.
Вината за това не е само на журналистите. Вината е на всички нас, които си мисли, че тези проблеми не се отнасят до нас, защото ние имаме някакви много по-големи терзания, които ни правят големи жертви и ни оневиняват от това да се съобразяваме с неща като опазването на планетата ни.
През последната седмица прочетох, че вече е факт пълното изчезване на населен остров в резултат на покачването на световния океан. Освен това разбрах за огромно парче лед с големина 66 кв. км, което се е отделило от полярния лед на канадска територия и заплашва плаването в Северния Атлантически океан. И последно… и малко неочаквано - САЩ са загрижени за оцеляването на белите мечки като застрашен вид - дали това означава, че най-накрая осъзнават опаснотите от глобалното затопляне. А тук се включи и Австралия, която след години отричане на Протокола от Киото е взела решение да започне да работи за намаляване на емисиите си на въглероден двуокис. Няколко дни след като написах това нашите собствени вестници и телевизии решиха да ме опровергаят като масирано публикуваха британските прогнози, че 2007 ще е най-горещата година откакто се следи температурата.
Всичко това ни показва, че ако продължаваме да се правим на слепи за опаснотите, които крие глобалното затопляне и да го отричаме скоро може да видим една истинска световна екологична катастрофа. Колкото и да си мислим, че ние сме далеч от тези неща и че нас не ни грози сериозна опасност искам бързо да разсея всякакви подобни съмнения:
Ако нивото на световния океан се повиши това ще засегне и нашето черноморско крайбрежие. Има ли нужда да Ви казвам как ще се отрази това на лъскавите ни и модерни летни курорти, особено тези, построени в опасна близост и в нарушение на всякакви елементарни правила - на “първа линия”.
Но нека не оставяме и хората в Боровец и Банско да си отдъхнат преждевременно - нека и те помислят как би се отразило на предприятията им една топла и безснежна зима - по подобие на настоящата алпийска, която е най-топлата от 1500 години и сериозно заплашва туризма в планинската верига заради големия брой лавини, който предизвиква топлото време.
Светла Костадинова в “Блога за икономика” критикува законодателната програма на американските демократи за 2007г.
Критиките, които отправя са откровено неолиберални, в подкрепа на свободния пазар и липсата на държавна намеса в икономиката. За мен подобни политики са абсолютно неадекватни. Защитниците на подобни идеи обаче обичат да парадират с тезата, че липсата на регулация насърчава икономическия растеж. Но на каква цена?
Доказано необременените пазари облагодетелстват повече богатите, т. е. хората, които притежават средствата за производство. Иначе казано - от големия икономически ръст, ако няма държавно преразпределение, се облагодетелства само един малък кръг хора. Съответно в обществото расте неравенството между социалните групи. Това води след себе си голям брой проблеми. Например някои социологически проучвания показват, че колкото по-голямо неравенство съществува в дадено общество, толкова по-голямо е насилието и свързаните с него прояви в това общество.
За да видите до какви последици води неолибералния модел, в който пазарите диктуват всичко няма нужда да ходите нито до САЩ (където колкото и да не ни се вярва, положението не е толкова светло, колкото ни го представят американските филми), нито до Южна Америка където дори няма нужда да си обясняваме в какви условия живее 80% от населението. Нужно е да се огледате около себе си, тук, в България.
Дори във високоразвити икономически градове като София неравенството е очевадно. Скъпите коли, къщи и какви ли не вещи контрастират с бума на бездомници, които спят по улици и градинки. Въпреки “икономическия бум” и годишните нива на растеж от 5-6-7% доходите остават крайно ниски.
Виновник за тези резултати е “неолиберализмът”, на който беше предадена страната ни през последните 10 години. Така че вече е време да се хванем в ръце, да бъдем солидарни и да излезем от този порочен кръг, в който се въртим и позволяваме на една малка група от хора да се облагодетелстват.
Време е да вкараме сивия икономически поток в светлото, време е да облагаме високите доходи по-справедливо в сравнение с ниските. Време е да изградим нашата социална държава, по подобие на европейските. А не на американската диктатура на капиталите и мултинационалните компании.
Тъй като днес съм в пълен творчески и трудов отдих реших да споделя с Вас една мисъл, която ми се върти в главата от ден-два.
Правейки равносметка на целия процес на присъединяването ни (ако чуя още някой да казва “приемането ни”, както днес каза Президента Първанов, ще го набия) към Европейския съюз стигнах до заключението, че и в началото и в края на този процес стой социалистическото движение и в частност Българската социалистическа партия.
Молбата за членство в ЕС беше подадена през 1995г. от правителството на Жан Виденов. За съжаление знаем какво се случи след това… не смятам да отричам нищо, но не този въпрос е важен в момента. Факт е обаче, че Жан Виденов беше застъпник на Евроориентацията на България.
Този дълъг процес от своя страна беше завършен пак от правителство, водено от социалистите.
Не бива обаче да се отричат големите заслуги и на двете правителства, които ръководеха страната по евроатлантическия път между тези две управления на социалистите. От друга страна обаче не бива и да се забравяме в прехвалите, защото си спомняме как едно “супер-успешно” синьо правителство се срина до твърдия си електорат на изборите през 2001г.
Всичко това го пиша, защото много често симпатизантите на това правителство, този лидер и тази партия (която сега вече е в мн. число - партии), се опитват да си узурпират успехите по отношение на ориентацията на България. Без да искам да ги обидя искам да им напомням, че хората, които обичат много да се тупат по гърдите обикновено свършват на бунището на историята…
